ЛЕКАРСТВЕНА МАФИЯ- 2

ЗАКОНЪТ ЗА ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО

Анализът на цената дава възможност да се разкрие механизмът на действие на закона по който тя се образува. Преди всичко трябва да сме наясно, че законът за търсенето и предлагането не е обективен, т.е. той не действа независимо от волята на човека, а напротив, както повечето закони в икономиката този закон е измислен от хора, за да защити интересите на богатите и да узакони кражбата на чужд труд.

Действието на този закон се базира на логиката, че цената нараства с повишаване на търсенето и намалява с повишаване на предлагането. Търсенето зависи от поведението на потребителите, а предлагането е резултат от поведението на търговците. На практика потребителите трудно могат да влияят върху търсенето, защото са неорганизирани и защото са принудени да задоволяват своите потребности щат, или не щат. За разлика от тях търговците са организирани и разполагат с твърде широк спектър от възможности да регулират в свой интерес както предлагането, така и търсенето. Чрез намаляване на предлагането с e предизвиква изкуствен дефицит, с което потребителя бива затруднен да закупи стоката, която му е необходима. Това предизвиква допълнително усилие от негова страна, което в икономически смисъл означава “повишаване” на търсенето. Налице е “обективна” причина за нарастване на цената. Ясно е, че търсенето зависи от предлагането, а тази зависимост позволява на търговеца да манипулира поведението на купувача в свой интерес. Възможностите за манипулация са почти неограничени. Ще посочим само малък брой от тях като: скриване на стоки “под рафтовете”; задържане в складове на едро; износ в друга страна; бракуване и унищожаване на годни стоки; лъжливи слухове в средствата за масова информация; реклами; “намаления” на цените; бонуси и най-различни други примамки.

Логиката на действие на закона за търсенето и предлагането е обоснована върху факта, че колкото повече е вложеният труд, толкова е по-голяма цената. Съвсем естествено е златото да има висока цена след като се добива с толкова много труд. По същия начин колкото по-трудно купувачът може да се снабди с някаква стока, толкова е по-склонен да плати повече за нея, поради илюзията, че влага много труд за да я намери. Тук уловката е, че се поставя знак за равенство между вложения труд за произвеждане на стоката и трудността пред купувача да се добере до тази стока. Така се създава възможност не само да се оправдае, но и да се узакони кражбата идваща от неоправданото повишение на цената.

В съвременната икономика са създадени съвършенни математически методи за изследване на зависимостите между цена, търсене и предлагане, чрез модерни методи на теорията на вероятностите. Лесно може да се намери зависимостта между предлагането и цената, така наречената линейна регресия. Намирането на тази зависимост дава възможност на търговеца добре да обмисли и планира своето поведение. Ние ще направим опит да изследваме тези зависимости с класическите математически методи, където логиката на нещата е по-ясно видима. Ще изходим от следните предпоставки:

Съществува едно количество от дадена стока, което напълно задоволява потребността от тази стока. Това количество е граница на насищане на пазара. Предлагането на допълнителни количества е безсмислено.

Приемаме, че при тази ситуация търсенето и предлагането са взаимно уравновесени и цената е в съответствие с реалните разходи за производство и реализация на стоката. При това условие производителя, търговеца, държавата и банката ще разпределят помежду си само това, което е откраднато от работниците на производителя, без да ощетяват потребителя.

При създаване на дефицит потребителя ще бъде склонен да се съгласи на по-висока цена от реалната. Цената ще нараства при намаляване на предлагането. В зависимост от вида и потребността от дадена стока тя ще достигне до някакъв поносим максимум.

Нека да означим предлагането на пазара със П, цената с Ц. Нивото на насищане що означим с Н 0=1, при което реалната цена е Ц 0=1. Максимално възможната цена означаваме с Ц макс..

При тези условия търсенето Т може да се изрази със следната функция:

Променливата е показател, изразен с отношението на предлагането към границата на насищане. Когато х=0, предлагането на пазара е нулево, а търсенето се доближава до допустимия максимум. Когато предлагането х нараства, първоначално търсенето слабо намалява. При средно ниво на предлагането търсенето започва да намалява със голяма скорост. По същия начин намалява и цената. При голямо предлагане настъпва насищане на пазара. Търсенето и цената се доближават до теоретическия минимум.

Вижда се, че колкото по-голямо е предлагането, толкова повече търсенето намалява. Зависимостта на цената от предлагането ще се опише достатъчно точно от следното уравнение:

Вижда се, че при нулево предлагане цената е максимална, а при нарастване на предлагането цената пада постепенно, доближавайки се до реалната. Коефициентът ? отчита вида и важността на стоката в ценностната система на купувача. Колкото е по-малък интереса му към дадена стока, толкова този коефициент е по-голям и толкова по-бързо с нарастването на предлагането намалява търсенето и пада цената.

На чертеж 1. се вижда поведението на цената в зависимост от предлагането. Тя не се различава съществено от реалността, но за разлика от регресията дава възможност да се обхване в цялост процеса на ценообразуването и да се разбере механизма на поведение на пазарните субекти. Когато търговеца иска да увеличи процента на печалбата в рамките на цената, той ще намалява предлагането докато цената нарастне до исканото ниво. Когато желае да постигне максимален размер на общата печалба, ще увеличава предлагането въпреки, че процента на печалбата ще падне. Всъщност това е механизма на манипулациите на пазара, за които стана дума по-горе.

Механизмите на закона за цените най-добре може да бъдат илюстрирани чрез спекулациите с лекарствата. Купувачът изхожда от максимата, че човешкият живот е безценен и е готов да придобие на всяка цена необходимото му лекарство. Търговецът използва тази ситуация и предлага лекарствата на невъобразими цени, превишаващи себестойността многократно, дори десетки и стотици пъти, особено при животоспасяващите медикаменти. Всеки разумен човек знае, че лекарствената мафия е по-могъща дори от оръжейната. Нещо повече, тези принципи се прилагат в самата система на здравеопазването. Тук максимата е, че здравеопазването струва много пари. Естествено е по-голямата част от тези “много пари” да отидат в касите на лекарствената мафия. Така става ясно защо здравеопазването струва “много пари”. Но никой не дава отговор на въпроса каква е цената на човешкия живот. По подразбиране се приема, че в съответствие със здравеопазването животът също си има цена. Така здравето и живота на хората се превръщат в стока и стават средство за реализиране на печалба. Богатият може да плати за здравето си повече от бедния и затова неговият живот е по-скъп от този на бедния. Когато човек нищо не може да заплати за своето лечение, тогава животът му “няма цена”. В този смисъл само тогава човешкият живот е “безценен”. (Каква жестока ирония.)

Някои ще възразят, че всъщност цената е предназначена да осигурява натрупване, чрез което се осигуряват средства за нормален инвестиционен процес и разширяване на производството. Ако няма печалба, този процес ще спре. Нямало друг начин за решаване на проблема за натрупването.

Решение на този въпрос има. Сега цената има три основни елемента – материални разходи, разходи за работна заплата и печалба. Печалбата се формира като сума от незаплатения труд на работниците и допълнителна печалба за сметка на измамения купувач.

Цената може да се формира само с два компонента – материални разходи и труд. Трудът е равен на новосъздаденият продукт в резултат на усилията на всички работещи, включително и трудът на собственика на средствата за производство. Стойността на труда се разпределя като работна заплата и задел за натрупване. Съотношението между тези две пера се определя от работодателя и в съответствие с колективния трудов договор. Натрупването е източникът на средства за разширено възпроизводство. Понятието печалба се премахва, тъй като всъщност то представлява узаконена кражба. Тази схема не премахва изцяло кражбата, но я концентрира само върху труда вътре във фирмата и създава предпоставки за по-голям контрол и социална справедливост. Собственикът няма правото да разходва натрупаните средства за собствени и на семейството му потребности. Далечно подобие на тази схема успешно беше приложено в Швеция.

Източник:

http://www.svetogled1.hit.bg/05.2%20ZAKON%20ZA%20CENATA.htm